Support TheOneRing.net - A not for profit fan community!
Join us in our forums!
LEGO Lord of the Rings Collection
Order the Gollum Enraged - Click Here

Ringer Reviews - The Hobbit: An Unexpected Journey


Letter of Name/Alias: A | B | C | D | E | F | G | H | I | J | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | U | V | W | X | Y | Z

Ringer Review - NAME

Kaloyan Ivanov


Date Posted: 2012-12-16
Tolkien Fan Level: 0
Film Format Seen? 3D 48 fps
Will view again in a different format? Yes
 Rings!

Review in Bulgarian:

Като човек, занимаващ се активно с Толкин през последните 11-12 години, още ми се струва леко нереално, че дочаках да гледам „Хобит“ на голям екран. Още от края на „Завръщането на краля“ таяхме някаква надежда да се завърнем в Средната земя, но идеята ни се струваше някак далечна, а ето днес отново бях с Билбо в Торбодън и то съвсем буквално – на 3D екран с 48 кадъра в секунда. Но за това по-късно.
Филмът започва с леко бавно темпо, за да се настроим подобаващо за неочакваното пътешествие, да си припомним „старата“ трилогия и да се посмеем на същите закачки, които сме препрочитали толкова пъти в книгата. Нека още отсега напомня на пуристите, че това е филмова адаптация и променените и добавени сцени няма да им се харесат, но според мен те са смислово оправдани за игрален филм. На същото мнение съм и за заснемането му в три части – нека не забравяме, че Толкин на места само бегло споменава някои събития, а тук можем в детайли да проследим редица сюжетни линии и предпоставки за приключението до там и обратно. Много хора вероятно няма да го гледат, но ще загубят много – красивите панорами в Графството, Ериадор и Мъгливите планини, радостта да видиш Белия съвет на едно място, стоплящите сърцето моменти на храброст, чест и доброта, както и култовата игра на гатанки с Ам-гъл.
Тук вместо да разказвам сюжета, ще се опитам да се спра на моменти, които ми направиха най-силно впечатление. Журналистите ще разкажат сюжета, цитирайки цифри и вдигащи тиражите мнения, критиците ще харесат/намразят филма и ще правят хиляди сравнения, а хейтърите ще казват колко е ужасен филмът и как няма нищо общо с Толкин. Аз мога единствено да напиша какво ще ме накара да го гледам още няколко пъти и защо ще очаквам с нетърпение продължението му.
За начало, тонът на филма не е толкова тежък като „Властелинът на пръстените“. Доста по-лековат и забавен е, макар и не в степента, в която е книгата. Питър Джаксън е намерил и баланса между динамичните сцени и тези, разкриващи ни характера на героите. Те от своя страна са като че ли най-силната страна на филма – дори ако оставим настрана предизвикателството да разграничим джуджетата и да ги видим като отделни личности – Мартин Фрийман и Ричард Армитидж чудесно влизат в ролите на Билбо и Торин. За тях двамата имах съмнения до последния момент, които за мое щастие се разсеяха щом седнах в киносалона. Билбо е такъв, какъвто трябва да бъде – несигурен, изпълнен със съмнения хобит, който изведнъж е пуснат в дълбокото и ние като зрители лесно можем да се идентифицираме с него. Торин Дъбощит, макар и по-младолик отколкото си го представях, носи качествата на горд лидер, който би направил всичко, за да върне величието на дедите си и с готовност би се жертвал за всеки един от спътниците си. А за Иън Маккелън какво мога да кажа – той Е Гандалф Сивия.
Тук вместо да разказвам сюжета, ще се опитам да се спра на моменти, които ми направиха най-силно впечатление. Журналистите ще разкажат сюжета, цитирайки цифри и вдигащи тиражите мнения, критиците ще харесат/намразят филма и ще правят хиляди сравнения, а хейтърите ще казват колко е ужасен филмът и как няма нищо общо с Толкин. Аз мога единствено да напиша какво ще ме накара да го гледам още няколко пъти и защо ще очаквам с нетърпение продължението му.
За начало, тонът на филма не е толкова тежък като „Властелинът на пръстените“. Доста по-лековат и забавен е, макар и не в степента, в която е книгата. Питър Джаксън е намерил и баланса между динамичните сцени и тези, разкриващи ни характера на героите. Те от своя страна са като че ли най-силната страна на филма – дори ако оставим настрана предизвикателството да разграничим джуджетата и да ги видим като отделни личности – Мартин Фрийман и Ричард Армитидж чудесно влизат в ролите на Билбо и Торин. За тях двамата имах съмнения до последния момент, които за мое щастие се разсеяха щом седнах в киносалона. Билбо е такъв, какъвто трябва да бъде – несигурен, изпълнен със съмнения хобит, който изведнъж е пуснат в дълбокото и ние като зрители лесно можем да се идентифицираме с него. Торин Дъбощит, макар и по-младолик отколкото си го представях, носи качествата на горд лидер, който би направил всичко, за да върне величието на дедите си и с готовност би се жертвал за всеки един от спътниците си. А за Иън Маккелън какво мога да кажа – той Е Гандалф Сивия.
Като цяло почувствах прожекцията като среща със стари добри приятели, която не исках да свършва толкова бързо. Сега нямам търпение отново да видя Ломидол на лунна светлина, да бродя из величествения Еребор и да запаля една лула с Гандалф и Билбо Бегинс… ъъ… Торбинс. С разхобита. /endorion.org/

The Ratings
The Other Ratings
Optional review survey was not completed by this contributor.






Review HomeSubmit a Review